Китай трябва да се подготви за дълга и трудна икономическа трансформация

Моделът на китайски растеж, движен от строителния сектор, който крепеше световната икономика от поне две десетилетия, изглежда все по-неработещ. Поправянето му - или намирането на алтернативни двигатели за втората по големина икономика в света - може да отнеме няколко години. Ето защо изборът, пред който сега са изправени властите в Пекин, е толкова решаващ, пише Financial Times в редакционен коментар.

Задачата изисква точна оценка на това, което се обърка. От една страна, това е просто: най-големият имотен бум в човешката история приключи и сега се превръща в срив. Но по-задълбоченият анализ разкрива по-сложна и трудно разрешима криза в сърцето на политическата икономия на Китай.

Местните власти, които финансираха своите инвестиционни дейности до голяма степен чрез продажба на земя на строителни предприемачи, се затрудняват да изплащат и обслужват огромните си дългове. Това е най-вече защото предприемачите сега имат малко пари или апетит да купуват земята. Почти 20 от тях са в толкова тежко финансово положение, че са просрочили облигации на външния пазар тази година.

Тази динамика има съпътстващи ефекти. Механизмите за финансиране на местните власти – хилядите зле регулирани фондове, притежавани от градските управи в цялата страна – са обременени със „скрити“ дългове, които Goldman Sachs изчисли на общо 53 трилиона юана (8,2 трлн. долара) – или 52 процента от брутния вътрешен продукт на Китай – в края на 2020 г. Пекин настоява местните власти да изчистят тези „извънбалансови“ заеми.

Резултатът е, че инвестициите в дълготрайни активи, които финансират изграждането на градски райони, пътища, железопътни линии, пристанища и хиляди други инфраструктурни обекти, рязко спаднаха тази година, лишавайки икономиката от един от основните й двигатели. От януари до юли тази година тези инвестиции са нараснали само с 5,7% - в сравнение със средно 17,9% на година между 1996 и 2022 г.

Така че въпросът пред Китай сега е сериозен, докато страната отделя скромни средства за облекчаване на кризата в сектора на имотите. Ако двигателят на растежа, който е допринесъл толкова много за глобалния просперитет, сега е затрупан с дългове, какво би могло да го замени, ако изобщо?

Има един очевиден отговор. Китай трябва фундаментално да преориентира икономиката си от сегашното прекомерно разчитане на инвестициите към по-големи потребителски разходи. Частното потребление възлизаше на 38,5 процента от номиналния БВП в края на миналата година - много по-нисък дял от преобладаващите в САЩ или ЕС.

Това означава, че докато Пекин чертае изход от кризата с дълговете на местните власти през следващите години, той не може да си позволи да прехвърли тежестта върху домакинствата. Китай трябва да създаде икономика, в която заплатите растат силно, а жизнените, добре регулирани финансови пазари осигуряват здравословна дългосрочна възвръщаемост на спестяванията.

Освен това Пекин трябва да си припомни, че голяма част от изключителния икономически напредък през последните четири десетилетия произтичаше от динамиката на частния сектор. През последните години обаче низвергването на Джак Ма, основателят на Alibaba, и пониженият статус на няколко водещи частни технологични компании убедиха наблюдателите, че Пекин намалява подкрепата си за частния бизнес.

Необходимата промяна в подкрепа на потребителите и частния сектор ще изисква контраинтуитивна промяна в мисленето. Авторитарните правителства предпочитат икономически лостове, които могат да контролират. Мобилизирането на предлагането чрез мощни инвестиционни планове дава контрола в ръцете на управляващите партии, за разлика от задоволяването на по-демократичните вкусове на потребителите.

Пекин трябва да се подготви за дълга и трудна икономическа трансформация, която вече не може да отлага. Светът пък трябва да се готви за края на една четиридесетгодишна ера на бурен китайски растеж.